Пак за парфюми. Този път за едно произведение, което застава встрани от ароматите, които бихте свързали с предпочитанията ми, на базата на това, което разказвам тук.

UNUTAMAM e от 2019 от експериментална колекция на истанбулската парфмерийна къща за нишови аромати Nishane.

Това е радикалният парфюм!

Първо се разнася един облак от пепел, все едно сте обрали с длан пепелта от изпушени много цигари по масата. Или чистите въглените от изстиналата печката, а отстрани ухаят недогорените още борови клонки и хвойна;

след това става бръснарски – все едно сте минали с лице по гладката буза на прясно обръснат мъж. Мента, хвойна, лимони. Но това не е онзи бръснарски аромат на дядовците ни, който е така често срещан в традиционните парфюми, не е сапунката, не е одеколонът;

И после започва да мирише на кожени ремъци, на обущар, на съчки и кръв… Да, на кръв, но като живот и сила, сякаш кръвта ухае диво през вените.

Абсолютният парфюм noir. Описан е като анималистичен (животински).

На базисно ниво съдържа кастореум, което е секрет от бибър. Кастореумът е онова, без което средновековната медицина няма как да мине – аспиринът на древността, а в парфюмерията е онова, което мирише на кожа и е служило традиционно за фиксатор на ароматите. В САЩ се използва и до днес при производството на изкуствен аромат на ванилия и малина за хранителната промишленост, в Европа – не.

В базата си този парфюм съдържа и аромат на лавдан (скална роза, cistus), което му носи смолистия аромат. Лавдановата смола е също една от древните етерични есенции. Ако се разровите, ще попаднете на историята как козарите напъждали стадата си да пасат в храсталаците на скалните рози, а вечер им бръснели краката и козите бради, за да събират полепналата по тях ароматна лечебна смола (намира се в De materia medica на древногръцкия лекар и бащата на фармацевтиката Педаний Диоскурид; изписвам тук това забавно име само защото ми доставя удоволствие).

Обещавам ви, че този парфюм обърква и е отвъд харесването и нехаресването. Името му unutamam идвало от турски и значело „не мога да забравя“. От колекцията с имена на градове този е наречен на Лисабон. Защо ли? Заради тази сурова красота на Атлантика и най-западния запад? Или защото е произведение на португалския нос на майстора парфюмер Мигел Матос и за него може би ароматът е свързан с нещо, което не познавам?