Едно стихотворение от Гунар Екельоф, шведски поет модернист на 20 век, повлиян от френския сюрреализъм и музиката на Стравински.

——

Когато човек толкова дълбоко е нагазил в безсмислеността като мен
всяка дума става пак интересна:
Изкопки в глината
които преобръщаш с археологическа лопата:

Малката дума ти
може би мънисто
висяло някога на нечий врат

Голямaта дума аз
може би парче кремък
с което някой беззъб е разкъсвал жилавото си парче месо

Гунар Екельоф
Превод от шведски: Петя Х.