Настана времето в родния фб на годишното масово споделяне на „Корона“ на Целан, в разни налични преводи на български, всичките те чудесно точни и поразително нецелановски. „Корона“ е математически прецизно изградено от анапести и дактили, като по този начин, с тази тройна стъпка ударението пада на определени думи и ги подчертава. Например в първия стих това са: ръката, есента, листът и близки (или приятели). Есента трябва да можем да си я представим на български като животно, като куче. Затова глаголът трябва да е ръфа, защото човек яде, а кучето или животното ръфа. После времето винаги е ударено в стихотворението и се повтаря многократно.

„Корона“ на Целан е изключително музикално стихотворение. То трябва да може да се пее.

Ето моя превод, който е изграден изцяло под диктата на Целановите анапести и дактили.

–

КОРОНА

Есента своя лист от ръката ми ръфа: ние сме близки.
От ядките времето белим и го учим да ходи:
то се връща обратно в кората.

Огледалото сочи неделя,
в мечтата си спим,
което устата изрича, е вярно.

Окото ми слиза надолу към скута на мойта любима:
ние се гледаме,
ние си казваме тъмното,
ние обичаме както обичат се памет и мак,
ние спим както виното спи в раковина,
като морската шир в кръвта на луната.

Ние в прегръдките си до прозореца, те отвънка ни гледат:
и е време да знаят!
И е време камъкът своя цъфтеж да допусне,
тревогата да забумти на сърце.
И е време, време да стане.

И е време.

Паул Целан
Превод от немски: Петя Хайнрих