Откога не сте се връщали към „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд? Или не сте го чели?

Появява се в средата 80-те и се води образцовият постмодерен немскоезичен роман. Наскоро се върнах към него заради заниманията си с темата парфюми/аромати. Помнех, че тогава, преди десетилетия, от този роман бях научила неща за парфюмите, които ми бяха нови и екзотични, с невиждани пейзажи и сетивна информация, каквато не познавах. В паметта ми измамно беше останало до наши дни усещането, че това е върховният архив и учебник за носа. И останах изненадана сега, вече като човек с добри познания на аромати и френски географии, колко базисни и не чак толкова нечувани са описаните аромати, как всъщност чисто на ниво парфюм и миризми книгата не носи много. Нейната сила е в друго. Но сега пък я прочетох в духа на романтическата представа за злодея и гения, за изкуството, което има силата да изличава.

Обичам малкото, но всичко което Патрик Зюскинд е написал до днес. Привлича ме и пълната дискретност, в която Зюскинд живее — не дава интервюта, рядко има негови снимки, живее с самия център на Мюнхен, но само близките и съседите му знаят как изглежда днес и откъде си купува хляба и виното.

Многобройни пъти съм гледала „Контрабасът“. Преди време Райко Байчев написа пиесата „Гъдулката“, пародия на „Контрабасът“. Помня колко силен текст беше, как ни владееше цялата публика, когато го чете пробно в Созопол.

„Гълъбът“ на Сюкинд, великолепна новела. Лично аз най-много обичам напълно непознатата в България, новелата „Историята на господин Зомер“, там пък имаме образцово показан похвата на ненадеждния разказвач — той ни разказва историята и смъртта на господин Зомер, скитащ странник, обаче не сме сигурни доколко може да му се вярва на този разказвач, понеже самият той има проблем с паметта и ориентацията.

Но започнах с това дълго описание само за да ви кажа, че „Парфюмът“ не е за парфюми. Също така изобщо не е криминална история, това е само за заблуда. Обаче има приятни описания на аламбици и техники за екстрахиране на аромати, алхимия, приказка. Аз доста се забавлявах на опитите за екстрахиране на аромата на стъкло. (Този проблем химията вече го е решила, напомням ви за антипарфюма „Molecule 01“ и подобните, общо взето е същата работа.)

Повечето корици на романа на различни езици са с изображение на платното на френския рококо художник Jean-Antoine Watteau (Жан-Антоан Вато), Jupiter et Antiope / Юпитер и Антиопа. И може да се гледа като сцена от отнемането на аромата на девойките в романа. Ето така Зюскинд сигурно си е представял злодея парфюмерист.