Снощи, докато се мотаеха вкъщи младежите, решиха да си пуснат някаква коледна романтична комедия. Идеята на подобни филми е, че двама се намират в странна ситуация (пропуснат полет и в следващия се запознаваш с любовта на живота си), заплаха от провал (той ѝ дава телефонния си номер и изчезва по ескалатора, но става грешка и номерът изчезва в телефона) и щастлива развръзка с целувка, която обещава сватба и деца. И докато следях с едно око – с друго бях потънала в свои си неща на компютъра – изведнъж осъзнах трудността да се правят филми с такъв тип сюжети в съвременната ситуация, в която на практика никой никога не може да се изгуби от погледа на друг – инстаграм, социални медии, всеки свързан с всекиго, неизброими дигитални следи. И изведнъж ми хрумна, че е приложимо днес особено точно и онова, което Рилке в Първа дуинскa елегия нарича gedeutete Welt – разтълкувания свят, в който човекът не си е на място и винаги е дори по-несигурен от животните, които живеят в другото, в първичното. Това е нашият постинформационен свят, в който върху всяко мимолетно листо на дървото е поставен метазнак (етикет), всичко е тагнато, класифицирано, всичко свързано с всичко. Това е добра новина за двамата влюбени от романтичната комедия, защото те реално никога не могат да се изгубят един за друг, винаги ще има прясна следа от трохи в гората на Хензел към Гретел и обратното. Но това е също и лошата новина за двамата влюбени, защото отсъствието на невъзможност обезценява възможното. Отсъствието на невъзможност е същото като безсмъртието, понеже безсмъртието е като да вземем Хималаите и да ги разтегнем до една тънка равна линия, без върхове и падини; или както казва Симон дьо Бовоар, безсмъртието би обезценило любовта, защото ще отнеме кулминацията на един краен живот; в един безкраен живот има бекрайно много възможности най-доброто да предстои или никога да не се случи (което е същото). В един свят, в който винаги можеш да намериш другия, ти е спестена голямата драма, страхът; значи – спестено е любовното извисяване. И затова през цялото време във филма се чупеха телефони, падаха батерии или изведнъж някакви хора бяха забравили, че има google maps и се лутаха с кола из Лондон, за да се страхуваме, че шекспировият младеж може да закъснее и да изпусне своята бъдеща любима.