-
За къпината (Rubus), която е от семейство розови, значи – също роза, знаем, че плодовете ѝ се берат до 11 октомври. Нито ден по-късно! В този проклет октомврийски ден дяволът плюел върху къпините и те ставали отровни. Това средновековно вярване от Британия имало и чисто практическо начало, тъй като през есента много от плодовете вече
-
Когато в средата на 19 век ботаникът Робърт Форчън влязъл в градината на един богат мандарин в Китай, бил пленен от жълтата роза, която опасвала цяла стена в прекрасни жълто-розови цветове. Този момент на срещата с розата той отбелязва в дневниците си. Било началото на май. На Робърт Форчън дължим също разпространението на чая, конопената
-
Убеждението, чеако подредиш някакви вещище се подреди и в живота титова, онова слагаш фибата в кутиятапо дължинаобичаш повече, повечеси обичан, готово, подреди Петя Х.
-
Серии от въпроси, на коитоняма да получа отговоривъроси за причинатаза начина на самозащита, за времетоза отсъствието на честност по ритъма на сърдечните вълниподскачат цветни товарчета стара тъгаотсам натам по кръвоносната река на някой бряг ще ги разтоварим колко ли още слънца ще ги разтоваринякойбряг Петя Х.
-
В този святв който всичко, към което посегнасе оказва отражениена отражение нека има един домтвърдо, неподвижно мястоможе би с рози в градинатаи движеща се сянка по треватапо снегапо тревата вечер вънотгоре да прелитат светлинкитопло човешко постоянствонай-после да хване въката мии да каже пристигна, спри Петя Х.
-
Неща, които траят едно лятосе наричат сезонни, напримерлюбов, сандали, издадена стихосбирка, скулптурен маникюр дълготрайни или вечни сабезобич, босота, поезиякъси нокти Петя Х.8.09.23
-
Гледам хората, които грабватвсичко, което могат да вземати не мога да разбера дали съм като тяхдали не съм такава висока степен наотсъстващо себепознаниенепридвидима следваща стъпкадори на собствения крак от грабнето разбрах, чеприятелят е най-добрият предателусмивката прощава само на усмивкататъгата изкупва усмивкатазъбите красят усмивката когато се тръгва от всички места едновременноникой не се обръща, понежестоим с
-
Тогава океанът ми каза:На никого да не се доверяваш!И аз не му се доверих, останах до колене във вълнитевсяка следваща подкопавашепясъка под стъпалата мии губех ръстспрямо хоризонта довери ми се, довери ми секрещеше обратното на океанаа то беше твърдо, неподвижно и безшумно –сърце, което не обича колко много хора са билии вече не сано водата
-
Виждам, и твоята голяма мечтасе побира в малка кутия казваш, да, но ес висока концентрация казваш, нена очите не се вярва да помълчимда помълчим гроздове алвеолиизпълнени с празнота скоро ще минат пак персеидитепрез дробовете на небето тогава от голямата мечтаще остане познатата светла следа само колкотода се видим Петя Х.9.08.23
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 