-
Убеждението, чеако подредиш някакви вещище се подреди и в живота титова, онова слагаш фибата в кутиятапо дължинаобичаш повече, повечеси обичан, готово, подреди Петя Х.
-
Серии от въпроси, на коитоняма да получа отговоривъроси за причинатаза начина на самозащита, за времетоза отсъствието на честност по ритъма на сърдечните вълниподскачат цветни товарчета стара тъгаотсам натам по кръвоносната река на някой бряг ще ги разтоварим колко ли още слънца ще ги разтоваринякойбряг Петя Х.
-
В този святв който всичко, към което посегнасе оказва отражениена отражение нека има един домтвърдо, неподвижно мястоможе би с рози в градинатаи движеща се сянка по треватапо снегапо тревата вечер вънотгоре да прелитат светлинкитопло човешко постоянствонай-после да хване въката мии да каже пристигна, спри Петя Х.
-
Неща, които траят едно лятосе наричат сезонни, напримерлюбов, сандали, издадена стихосбирка, скулптурен маникюр дълготрайни или вечни сабезобич, босота, поезиякъси нокти Петя Х.8.09.23
-
Гледам хората, които грабватвсичко, което могат да вземати не мога да разбера дали съм като тяхдали не съм такава висока степен наотсъстващо себепознаниенепридвидима следваща стъпкадори на собствения крак от грабнето разбрах, чеприятелят е най-добрият предателусмивката прощава само на усмивкататъгата изкупва усмивкатазъбите красят усмивката когато се тръгва от всички места едновременноникой не се обръща, понежестоим с…
-
Тогава океанът ми каза:На никого да не се доверяваш!И аз не му се доверих, останах до колене във вълнитевсяка следваща подкопавашепясъка под стъпалата мии губех ръстспрямо хоризонта довери ми се, довери ми секрещеше обратното на океанаа то беше твърдо, неподвижно и безшумно –сърце, което не обича колко много хора са билии вече не сано водата…
-
Виждам, и твоята голяма мечтасе побира в малка кутия казваш, да, но ес висока концентрация казваш, нена очите не се вярва да помълчимда помълчим гроздове алвеолиизпълнени с празнота скоро ще минат пак персеидитепрез дробовете на небето тогава от голямата мечтаще остане познатата светла следа само колкотода се видим Петя Х.9.08.23
-
Замисляли ли сте се за тази „цъфнала ръж“ от превода на Свинтила на Р. Бърнс? Докато днес ходех през полето и гледах натежалите зърнени стръкове, пожълтели и със склонени вече глави, се замислих що за образ би трябвало да представлява „цъфналата ръж“. В стихотворението на Бърнс просто „някой среща някой / сред поле от ръж“,…
-
Ако отменим въпроса за времетовсичко се случва винаги сега владее листата, липсатана листакратките бележки с уклончиваирония слънцето се плъзва зад секвоятасянката на дърво падапремазани от тежестта на хлад и свежестостават да лежат под нищото тънки прозрачни криланеспособни да вдигнат тяло Петя Х.
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 