-
В тялото живее лятоа в лятото – каменистапровансалска градинанощем над нея Персеидитеденем оси в дивото ѝ гроздеголемите черни червеинедостигнали водоемамрат сухи на припек, искам но желанието, както жаждатае празнина, сняг върхуслънчевия чадър, съборениплътни думи, с кухините нагореи тялото, натежало с южни вълцисе изправя, защотолятото не търпито настоява от горещината, коятони държеше нощем буднида направим нещо…
-
Почти полунощ, бързотолкова многопропуснахме да си кажем в студените градинисветлината на уличните лампиизобретява бъбрив животот сенките на буци пръст сякаш за да предотвратя загубатаотправям празно съобщениеотворено в долната частпри иметокато обърната с гърлото към земята бутилка земята е жадна, но историята ние бедна на думи Петя Х.30.12.22“Рейнски песни“
-
В ядрото на смеха си пожелахменещо да се счупизъб от гребенакукичка на обицапълна чаша нужно емалко произшествиеда отложи голямото неизбежно смехъткато песента и вървенеторони от времетои му връща обратнопрозрачни водни кончетаи черни квадрати кораби и монолити Петя Х.26.12.22„Рейнски песни“
-
На Валентин Калинов чаплата си отива на селотова е същото като весело, само че без вено и чаплата е като жерава, подобнабез нито една обща съгласна между тях ще ѝ заколят прасе, което тя не ядеще ѝ на наточат зелев сок, какъвто не пиеще ѝ подарят ботуши, с които не може да лети скованото безразличие,…
-
Как да минем през игленото ухо на най-кратките днис толкова едро желание, подуто и воднистоспоменът е пресен мехур от прогорена кожа внимвай с тези кибрити, казвам сино кой, сръчен в желанията си, можебез пораженияда запали един фенер Петя Х.15.12.22„Рейнски песни“
-
Обитавам сърцевината на загубататя е монета в музейна витринане се мърда в метал, отвътре не свети монетата, създадена да се търкаляе хваната в клетката от внимателни карфицизад ламинирано стъклокоето при удар запазва целостта сипод паяжината на агресията стойността на загубата е символичнапричината за ареста ѝ е, че е изровена от земятаот побъркани златотърсачимузеите са пълни…
-
Тези приятелстваприличат на арматурни железастърчащи от занемарен строеж късно е късен следобед, винаги студеностроителят, седнал на ръба на плочатавсе по-високобавно развива опакован сандвич и когато свърши с яденетозагледан в ръцете си, които свиватхартията с трохите на топчеще осъзнаече и собствените му костистърчат, особено пръстите ще хвърли топчето през непреградената терасаи ще се захване да довърши…
-
Вече сме в пролеттаа е едва декемвризащо е тази бързинас която снежинкитесе топят, падналите въздухът носикристално известиетруден фрагментнеразчетим докрай понеже светлината не стигада извади телатана буквите от мрака само дългата сянкана дълго отлагано имесе извива към отсъстващотослънце – какъв самонадеян кълн Петя Х.6.12.22
-
Да припомним отново – дали едно стихотворение е красиво или грозно, дали ни вълнува или изобщо не ни вълнува – това не е признак нито за добра, нито за лоша поезия. Просто по този признак нищо не може да се оцени. За да е добро стихотворението, то трябва да носи нещо – да има откритие…
-
Очакването поезията да бъдеобщественозначима екато очакването любовтада носи деца наоколо се разхождат каузипод ръка с истинизадължително са обещани, шумни и палятили имат спешни намерения да скрепятнамеренията си в плодовит съюзпреди каузите да са срещналинови истини, или обратното само че нито поезията, нито любовтасе разхождат по тази планетакато хората – те са безнадеждността и отсъствиетоглада и…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 