-
Очакването поезията да бъдеобщественозначима екато очакването любовтада носи деца наоколо се разхождат каузипод ръка с истинизадължително са обещани, шумни и палятили имат спешни намерения да скрепятнамеренията си в плодовит съюзпреди каузите да са срещналинови истини, или обратното само че нито поезията, нито любовтасе разхождат по тази планетакато хората – те са безнадеждността и отсъствиетоглада и…
-
В мазетата на Цар Освободител 17впо-дълбоко от коренасе намира влажна лабораторияв която от косъм или зъбвъзстановяват миналите хора може и от ребро и изникват из разкривените плочи в дворатела с дробове и изпъкнали вени под кожатавсе едно преди малко са слезли долуза буркан, ръждива кирка или кофа с гасена вар нито помнят ближния, нито дома…
-
В полунощ градинатанай-после приличаше на себе сив меката светлина на лампитеи полуобезлистените дърветас филигранните алеи и целуващите се по пейкитевече няколко поколения цареше онази „бяла тишина“съществуваща само в този градили може би само у нас, временномакар и без да е валял сняг в кабинката пазачът четеше книгавсичко бе вътрешност на другои мракът – най-добрият ни…
-
Познавам горчивия вкус на тази воданито го обичам, нито не водата, за първи път го мисля, енеподвижна форма в подвижността гризала съм тръбите ѝнося в тялото си металинаслоени одеялца върху дремеща паметбистро стъкло и вкусово сини цветчета от мухълмалката грубост, сурово месо сякаш Върбанка отваря в кухнята врататакъм мръсното стълбищеи там лежи в саждинякакъв смахнат…
-
Позирах, обичамнад главата ми пишеше МЕЧКАа се състоях единствено от роза и смях зад мен прошумя найлоновият пликв кофата за боклукнякой изхвърляше тежкои непотребно: празно шишепамет, привързаност, книга не се обърнах, защотов очите на фотографа прочетохкак и това най-посленяма значение Петя Х.18.11.22 Софийска22карантия
-
В eдна ямка в подножието на алпинеумавидяхсе беше свил на охлювклан, клан, недокланбелееха рога, копита, костивадеше си, както някога, отпод мишницата тънички чревца едва не пропаднах в черупестата му квартираедва не го прегазихкакто се прегазва паметта и го попитах:откога лежишзащо не станане пораснане постигнане умря а той, погълнал не едно детеотвърна:не виждаш лизает съм да…
-
Обичамлъча и острието:летище София, Цариградско шосе, Орлов мост, Цар Освободител единственото възможно пристиганеединственото заминаванебез отклонение, без назрял разговор как се срутват и растат нови сградиот двете страни на пътните лентихора и техните хлебаркив същия танц по панелитепо вената на детството микато наказание зима е билона спирката на Окръжна болницас подгизнали обувкичакам, и аз не знам…
-
Вечер в ресторанта на партераизключваха бумтящата вентилационна система от тръби и остатъчната миризма на пържено проникваше през пролукизнайни само за едрите паяци на югав жилището под тавана настъпваше търпеливата тишина на яйцетоточно в полунощ се излюпваха коткитеи веднага се захващаха със зверските си удоволствиялетяха с бакърени крясъци през луната, падаха прострелянив шипката на вътрешния двор, кършеха…
-
Разкодиране на банален спомен На Климент Охридскиот прозореца на първия етажедна възрастна дама изпращашепоздрави на прабабапреди половин век а знаете ли коя съм, добавяшезнаете ли името на улицата, номера стърчеше като каменен бюств рамкатасъс софийската сивота на страничните улицис кафеникаво около устата сякаш яде дроб ето го прозорецът днеспо числата на животатази жена е мъртвастаята…
-
С поета Тома Марков обсъждамесъздаването на флорилегийпонеже и двамата ненавиждаме алманаха между страниците на флорилегиясе разполагат лютичета, розицъфнали праскови, розовторен червей, който държи пръстта рохка но ние още сме цветя на слънцетозатова поезията ни прилича на фотониили иначе казано: енергийни пакети от електромагнитни вълни това, което за мен е овца, за негое коткатой – водка,…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 