-
Разкодиране на банален спомен На Климент Охридскиот прозореца на първия етажедна възрастна дама изпращашепоздрави на прабабапреди половин век а знаете ли коя съм, добавяшезнаете ли името на улицата, номера стърчеше като каменен бюств рамкатасъс софийската сивота на страничните улицис кафеникаво около устата сякаш яде дроб ето го прозорецът днеспо числата на животатази жена е мъртвастаята
-
С поета Тома Марков обсъждамесъздаването на флорилегийпонеже и двамата ненавиждаме алманаха между страниците на флорилегиясе разполагат лютичета, розицъфнали праскови, розовторен червей, който държи пръстта рохка но ние още сме цветя на слънцетозатова поезията ни прилича на фотониили иначе казано: енергийни пакети от електромагнитни вълни това, което за мен е овца, за негое коткатой – водка,
-
Представям си какна мястото на Софийския университетсе е появил кратерв който времето оголваиз месо, кожа и люспикостите на динозаврислед удара на метеорит жалко за Евлоги и ХристоГеоргиевичиито бронзови телав класическия им manspreadingса претопени от горещината при сблъсъкас космическото тялои превърнати в абстрактна статуяна българската наука за тази фантазия не е пострадалнито един студентметеоритът е паднал
-
Надолу към Перловска рекапо Оборище бавно минавахастадо бели биволи беше рано, във Flip Flop бяха измили пода с белинаи санитарната миризма изпълваше кьошетата като мъглицамашината за кафе произвеждаше първите три еспресоза мен и моите невидими приятели обичам сутрините на Оборищетам винаги някого чакампълна със съмнения, преливаща от радостмуша се между биволите, шляпамги нежно по здравите
-
На мястото на чешмичкатасрещу Шипка 6, в градинката зад Библиотекатастърчи бетонен паралелепипед около който деца с жълти жилеткихрупат пясък и си губят винаги само единия чорап около вира в дъното на градинатае кацнала летящата чиния нанай-ненужното заведение на земята –„Имало едно време“ с унилите кранчета и неговата приказка някога ще свърши пожелаваме си торнадо като
-
Имам среща с декана в 13:15, но той закъснавапоради служебни задължениякакво благо ниско слънце, колко много за откриване по Кракра през ноември Резиденцията на турския посланикИнститутът за изследване на изкустватаЧешкият клуб-ресторантЦентралният дом на архитектаДокторската градина, карала съм колелото на три гумиАнглийската гимназия, там съм училаОптиката… в оптиката съм си правила преди няколко десетилетия очиладнес бих
-
Вървях по Шейново и се родих отновоне може да е спомен, защото споменът на бебето е огън под вода беше утро, а утрото е бременно с деняотсреща продаваха кафета и цветя през скрития портал влизаха, излизаха родилкиразнасяха тъгата на плода, с дълбоки сенки под очитетърпение, ще се родите! и послеще ви возят с кола да
-
Както вървяхме през Докторскатас човека, с коготосме стигали върховете на смехаритнах зеленото кълбо на плодадив млечен портокал, Maclura pomifera прилича на мозъчна корада ти падне на главата е по-опасно от удар с кестен инвазивен вид, разнесен из Американския континент от ленивцив София дотигнал в началото на 20 векза радост на катерици, които са лудналида заравят
-
От чакане по спирки се научавашда пишеш през телефона синужна е известна сръчност, но ръцете помнят и могатиначе на този свят нямаше да има дантели и остри мечове от другата страна на улицатастроежът е достигнал слънцетосамо още един етаж и вече нямада има залези крановете в почивните денпрекарват лилави облаци по раменете си преди у-банапод
-
В нощта е паднала водасферична, езеро, окои е изтласкала съня по бреговете по миглитепо скулитепо ъгъла на усните телесността на някаква идеякоято може да кърви, но и да свети в нощта е паднала водаа с нея – нуждата отспешна лодка, смях и – нека! –красота Петя Х.27.10.22
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 