-
Наслада от лятотопоемане на отговорност към живота, цяло и лично както гарванътс отворена към небето човкапие младия юлски дъжд само миг Петя Х.из „Летни хитове“02.07.21
-
Вече цяла седмицаго мисля стихотворениетов което ще имаморски пелин и пясъчен карамфилкато в повест от Теодор Щорм(„Ездачът на белия кон“) и нещо с дигапо сочната дига – овцедокъдето сърце стига отлив евърху оголения черен пясъкдългоноги птички чоплят червеи онзи квадрат земяотвоювана от морето(Gotteskoog, един от многото)върху която сега растатветрогенератори и жита: Божи куг / как
-
Толкова многоне може да се случи под черешатаповторението на маса с покривкапо пладне под натежали до земята клониопитите да изкачиш детското си тялопо благо разклоненото стеблонито червеят се повтарякръвта и плъттаот която уж си череша се римува със сандалиоблост и голотанали отказът от повторение – също един сън в центъра на деня и живота ти
-
С е-четеца по пладне под сянката на юнска череша „Пяната на дните“ от Борис Виан какъв ли знак и дали знак изобщо (с времето все повече съмнение в метафората все повече вяра в неизбежно ясните знаци) един тлъст червей, захапан от мравка пада от черешата върху гладката електронна повърхност на текста агонизира, изпуска слуз върху
-
В гората все по-навътре в дълбочината от клони на чужд език и подскачащи петна светлина разкачена от лъчите, самоволна където посоките се изличават и моите спомени са чуждо бъдеще и само нагоре е сигурното нагоре единствената непосилна посока за човека без летателен апарат пространството и времето се пресичат под формата на 2 пътеки – тясна
-
Жълт мак в ничията леха по пътеката между двете тухлени протестантски стени вятърът хвърля две капки сълзи отхвърлени от падаща котва или вълна в пристанището или така ми се струва че би могла да е причината за краткия дъжд почти не съществуващ над църквата над туптящите длани обърнати нагоре щадни щерни малка северна молитва над удивителните
-
Изморява ме(повече от всичко)седенето на масас хора без творчески амбиции, тоестбъбривци– искам да вечерям само с богове!дори и нереализирани – храната се изяждапо-бързо от оновакоето има да се каже, тоестразговорът лъкатушимежду случки и възмущениене ме спасява дори да разтребя чиниите в средата на някое изречениеили да моделирам хапкаот мекото на хлябав прасе или нарцис и
-
Исках да му напиша:звучи цинично, носега ще ти останевечен спомен как Майрьокер умрядокато ти беше във Виена почти полунощ eи може би не е времеда изпращам съобщенияза мен лично нямат значениечасът, смъртта и променитев атмосферата – единствено поезията движи стрелките и е винаги добро решениеда ѝ се доверяваш денонощно щеше ми се да я бях познавалати не
-
По повод празника*отвсякъде призивът:да запазим детето у себе си Но защо?За какво детето?И за какво съм му на детето аз? Най-близката несполучлива метафоракоято няма да употребяе онази за гъсеницатаи нейната пеперуда Да седи това дете в някоя мрачна гънкана собственото си късно тялос превита главапод капчука от лимфана люлка от жилибосо в калната жлъчкапределът да
-
Излизането от съня като от самолетбавно по дългите ръкави завои, ескалатори, знаци и преградизадънени проходизамаяни от ниската концентрация на кислород и теснотататолкова дълъг път прелетелии продължаваме да приличаме на себе си без промяна онова очакване някой да чакажеланието за кратка близостне повече от бърза прегръдкастискане на ръце на две различни нивапри разминаване излизането от съня
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 