-
Вратите отворенивътре в стаята се върти плочастар джазчак историческиот Римската империяот нулевия часот хаоса преди планетата привечер ебързолети се гонят в остър полетниско над младите жита ето го истинското на лятотокогато сверната нощ светии уморени заспиваме къснов млякото на въздуха уморени от светлина и кислородот музика и желания, които безотказносе сбъдватдругаде всичко е някак старомодно
-
Толкова много неща се вършат попо-лош начин:небрежност в езика, упадъкна какво ли не иде ми да се намесяи после навреме осъзнавамсвоята липса на гъвкавост по-добре не заседнала в представата за прецизностсдържана светът върви към бързо и мръсноа аз, казват ми, дори нямамчувство за хумор и какво от товапоне владея добре отрицанието(но не казвай) Петя Х.©
-
Роса, ранно лятоутрото – свещена празноталеки птици кацат понай-високите стръкове треваи ги огъват в дъгина изненадани вежди всичкощо има очине вижда Петя Х.© из „Летни хитове“20-21.05.21
-
на Албена Тодорова Как отиваш за сандвичиа аз пазя място вън на перваза сякаш сме вази градовете не са места за хора улиците са вени сами на себе сихората се оказват някъдеразговорите им нямат значениедори гълъбите притежават повече паважогризки и време ще ми се да те бях завела на разходка с автобус 749по дългия маршрут до Метманпрез хълмистите
-
По принцип ви разбирамно не разбирам какво казвате проклятието на поделения ни език ваш ли емой ли еобщ ли е за какво служизащо ми е дадендо тази извънредна степенв която сам себе си нападаи стрива на пясък от първата си дума знамче говоренето е краят на разговоракраят наонази извънредна историяпо външните стени на думите мълчаниетокато
-
Недоверчива съм към онезивкопчените в детството си удавнициготови при всеки опи за спасениеда ме завлекат на дъното на времената сис някаква куха кукла или колело с ръждиви спициразберете:детето с ангелските къдри иплетеното елече върху поляната до Побитите камънине може да си ти нито аз снимката не настоявадетството е взаимнозаменяемокакто когато ти умре кучетоси взимаш от
-
На щастието на върха зеленмежду листа и млада влагас плющене на крила и писък изненадаедин ще бъде повален ти сладък майски ден тъй както от гнездото си растешетъй както слънцето берешес клюн здрав и гъвкаво перохрана за братско съществолежи му черепът строшен ти сладък майски ден гората е жесток капанчовекът е кожухкултурно сам Петя Х.©
-
Май, майс новите дрехи на липитенектарите, подрънкването на облаци глухарчетата, пръснатия птичи черепи мишката под купчина кръстосани гредиот рухналата оградапреди сезониживителната влагаот която са, казват, съновидениятаи другите корении как всяка година по това времевъпреки нарастващото съмнениепадам в капанана вярата в обновлението после тези кървави лапиоставят глуповати сърцевидни следи Петя Х.© из „Летни хитове“13-15.05.21 Петя Х.
-
Откакто е техенически възможно непрестанно някой се снимасред цъфналата рапицадесетилетия и повече доказателстваче не се появява(вероятно и не съществува)по-жълто жълто от нейното жълтопчели, кучета, хоразлатни зъбисе шмугват в тецкия аромат на цветчетатаръце, усти – муцуни, копитаама че дивашки цвяти бавно се плъзга автомобилът по полския пътот двете ѝ жълти страни на екстазао, рапицо, мазна майкопоредният
-
Ниене се дели чисто нати и аздруги и аз както хлябът се чупи вкрива линия отломки от едното по другото непрестанно се съпротивляваме на цялоститекъм които волю-неволюпринадлежим аз се отделя от поезията:осакатена единицачужди гласове илюспица вечност по кожата едновременно се задържа тами не Петя Х.© из „Летни хитове“06.05.21
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 