-
Толкова многоне може да се случи под черешатаповторението на маса с покривкапо пладне под натежали до земята клониопитите да изкачиш детското си тялопо благо разклоненото стеблонито червеят се повтарякръвта и плъттаот която уж си череша се римува със сандалиоблост и голотанали отказът от повторение – също един сън в центъра на деня и живота ти…
-
С е-четеца по пладне под сянката на юнска череша „Пяната на дните“ от Борис Виан какъв ли знак и дали знак изобщо (с времето все повече съмнение в метафората все повече вяра в неизбежно ясните знаци) един тлъст червей, захапан от мравка пада от черешата върху гладката електронна повърхност на текста агонизира, изпуска слуз върху…
-
В гората все по-навътре в дълбочината от клони на чужд език и подскачащи петна светлина разкачена от лъчите, самоволна където посоките се изличават и моите спомени са чуждо бъдеще и само нагоре е сигурното нагоре единствената непосилна посока за човека без летателен апарат пространството и времето се пресичат под формата на 2 пътеки – тясна…
-
Жълт мак в ничията леха по пътеката между двете тухлени протестантски стени вятърът хвърля две капки сълзи отхвърлени от падаща котва или вълна в пристанището или така ми се струва че би могла да е причината за краткия дъжд почти не съществуващ над църквата над туптящите длани обърнати нагоре щадни щерни малка северна молитва над удивителните…
-
Изморява ме(повече от всичко)седенето на масас хора без творчески амбиции, тоестбъбривци– искам да вечерям само с богове!дори и нереализирани – храната се изяждапо-бързо от оновакоето има да се каже, тоестразговорът лъкатушимежду случки и възмущениене ме спасява дори да разтребя чиниите в средата на някое изречениеили да моделирам хапкаот мекото на хлябав прасе или нарцис и…
-
Исках да му напиша:звучи цинично, носега ще ти останевечен спомен как Майрьокер умрядокато ти беше във Виена почти полунощ eи може би не е времеда изпращам съобщенияза мен лично нямат значениечасът, смъртта и променитев атмосферата – единствено поезията движи стрелките и е винаги добро решениеда ѝ се доверяваш денонощно щеше ми се да я бях познавалати не…
-
По повод празника*отвсякъде призивът:да запазим детето у себе си Но защо?За какво детето?И за какво съм му на детето аз? Най-близката несполучлива метафоракоято няма да употребяе онази за гъсеницатаи нейната пеперуда Да седи това дете в някоя мрачна гънкана собственото си късно тялос превита главапод капчука от лимфана люлка от жилибосо в калната жлъчкапределът да…
-
Излизането от съня като от самолетбавно по дългите ръкави завои, ескалатори, знаци и преградизадънени проходизамаяни от ниската концентрация на кислород и теснотататолкова дълъг път прелетелии продължаваме да приличаме на себе си без промяна онова очакване някой да чакажеланието за кратка близостне повече от бърза прегръдкастискане на ръце на две различни нивапри разминаване излизането от съня…
-
Вратите отворенивътре в стаята се върти плочастар джазчак историческиот Римската империяот нулевия часот хаоса преди планетата привечер ебързолети се гонят в остър полетниско над младите жита ето го истинското на лятотокогато сверната нощ светии уморени заспиваме къснов млякото на въздуха уморени от светлина и кислородот музика и желания, които безотказносе сбъдватдругаде всичко е някак старомодно…
-
Толкова много неща се вършат попо-лош начин:небрежност в езика, упадъкна какво ли не иде ми да се намесяи после навреме осъзнавамсвоята липса на гъвкавост по-добре не заседнала в представата за прецизностсдържана светът върви към бързо и мръсноа аз, казват ми, дори нямамчувство за хумор и какво от товапоне владея добре отрицанието(но не казвай) Петя Х.©…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 