отхвърлих родина и поезиястоим с наследения езикв средата си и нямас кого да говорим
Read more
пътеки няма в тази горано и не търся пътекиотказвам се да вървядърветата стават и тръгват
желанията ми – див леснощ е и се губяуплашена и с вяратав една светулка
пуква цветната пъпкаето вътре цяла градинавсеки човек е всичко
светът ми загуби контурилявото око спори с дяснототова не са моите очила
влагата надигналасухи мехури боявремето ври по старите врати
необитаван дом вгледаннавън с празно стъклено оконеспособен на тайна
и тази ситна радостприлича на мухасиня лъскава бръмчи
и орачът спрял тракторанасред пролетната нивае в instagram
юли енощта пулсира със светулкитеи аз отвръщам
PetjaHeinrich 