мина тиха линейкапо отсрещната фасададълго пулсира синьото
Read more
вечерницата изгряняма какво да си кажемказвам: на Венераслънцето изгрява от запад
един малък лъвходи напред-назад по первазаспъва се в роза, не разбира себе си
камбанка прозвънтякристал, тъга, кристал, тъга
от дълбочината на парканещо гледа в тъмното –преди очите, преди парка, преди тъмнината
от сърдечната камераза дълбоко замразяванепоследни една-две илюзии
щъркел прелетякакво да правя с толкова пролет
децата хвърлятобръчи към облацитеи те се хващат
вятъръткойто разлиствакнигата е книга
някой е преместил столв градината и всичкоси е същото
PetjaHeinrich 