малко остава до пълния кръг на лунатамалко приятелипочти 0
Read more
как изтича през най-тяснотозърно по зърно на синджирсол, пясък, език
бавен метрономна гърба на коняездачът си играе с телефона
в часа на розовите облаципо празната улицасе търкаля колело
утринен птичи хороще един приятелпо-малко
под новите листа на липитесъщите стари надежди
през запалените фаровепробегна заеки забравих
крайпод разтопения сняглъсна непотърсен ключ
нощ пак викна улулица отдавнане съм пътувала с влак
–
PetjaHeinrich 