-
“Неохотният пътешественик с Юджийн Леви“ (2023/2024) е поредица от 15 епозода, травелог. Споделяла съм интереса си към пътеписи и пътешественическа литература, има няколко пътешественика, които редовно следя в YouTube, oще от зората на жанра там. Поредицата на Юджийн Леви обаче е поизтупана и телевизионно висококачествена, няма го мръсното и аматьорското на влогърите, но има опит
-
Не знам как е при вас, но аз понеже избягвам да имам махмурлук, на 1 януари съм обхваната от еуфорична жажда за ново. Първо, непрекъснато търся какво още мога да изхвърля. После, особено тази година нямам желание за неща средно качество, горе-долу, минимално успешни, скромни като постижение, колкото-толкова. Нямам нужда от средна литература, бързо кино,
-
„Жул и Джим“ е велик филм за Нова година. 1962, Франсоа Трюфо. Tози филм, който е новаторски като кинематографичен разказ и като технически възможности на камерата, стои в началото на френската Нова вълна. Но аз го обичам най-вече заради високата естетика и заради дендификацията. Какъв искрящ живот! Поезия, изкуство, загадъчната усмивка на адриатическата древна статуя,
-
Le Dernier Métro/ “Последното метро“ (1980) е военна драма с мелодраматичен повей, велика филмова творба на Франсоа Трюфо. Филмът става гомям хит и получава множество номинации и награди. Ние днес сме свикнали да мислим за Жерар Депардийо и Катрин Деньов като за тотално изкукуригали и максимално сгромолили се вехти величия, но като ги види човек
-
Агенцията по коледна мода не е излязла с еднозначна препоръка. Най-силен е ефектът от пуловера в седмиците преди Коледа, като кулминацията му настъпва на Бъдни вечер и бавно залязва в двата коледни дена. Малко преди Нова година той започва да изглежда закъснял, на самата Нова година стои тъпо, след 1 януари е израз на мърлявост
-
Tokyo-Ga (東京画)/ „Токио-га“ е японският дневник на Вим Вендерс от 1985, документален филм за Токио, киното на Ясуджиро Озу, търсенето на автентичното в киното, какво е реалност, какво е тоталното нищо… Този филм, макар че са минали 40 години, продължава да се държи съвременно, значи е вечен. Безценни са срещите и интервютата с хора от
-
Der amerikanische Freund/ “Американският приятел“, 1977, Вим Вендерс, по третия роман на Патриша Хайсмит за Том Рипли. И тук започват проблемите ми с този филм, който е иначе значим за киното, успешен и касов. Аз не съм фен на Патриша Хайсмит, а Вим Вендерс е най-малко Вендерсов в този свой филм. Филмът е добър и
-
Don’t Come Knocking / Вим Вендерс, 2005, от американските му сюжети, върви като сродно на „Париж, щата Тексас“, неоуесрърн. Със Сам Шепърд и по сценарий на същия. С прекрасната Джесика Ланг, която в моите представи е класическият американски образ на силна жена от забутаните щати, от малките американски градове. В този филм има отново Хопърова
-
Die Angst des Tormanns beim Elfmeter/ “Страхът на вратаря при дузпа“ (1972) e психо-криминална драма, по прочулия се текст на Петер Хадке. Повече е психологическа и по-малко криминална. Води се за инциацията на Вим Вендерс във филмовото изкуство. Става… Интересен от днешна гледна точка е показаният селски бит от граничните с Унгария райони на Австрия,
-
Aufzeichnungen zu Kleidern und Städten/ “Записки за дрехи и градове“ (1988) е дневник и филмов портрет на изкуството на японския модния дизайнер Йоши Ямамото (Yōji Yamamoto), но всъщност е и филм, скициращ принципите в правенето на изкуството и проблемите, с които се сблъскваме във всяка сфера на изкуството, и в поезията също — какво е
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 