Открих Nicolò dell’Abbate, особено това (прикачен). Потвърдено възхищение от Кранах и любимия ми за всички времена Дюрер. Открих интереса си към Пармиджанино. И най-после разбрах защо е тази моя непоносимост към Брюгел.
Разбира се и Тинторето, заради Бернхард, но това е друга история, ще разкажа по-късно.

Вълнува ме и мисълта, че може би това дори не е неговата картина. Приписва му се, понеже авторът в случая е неизвестен.

— – hier: Kunsthistorisches Museum Vienna.