Вчера написах: „Моля психолозите да се изкажат и да ми обяснят това истерично желание на българския зрял човек да се обявява за дете, особено забележимо на днешния ден, 1 юни. Този култ към детството. Защо?“

Да си дойдем на думата от вчера — намирам връзка между еуфоричното масово празнуване на детския празник и последвалото го на следващия ден патриотично вцепенение по обяд. Да го кажем така, българската духовна карта е нашарена от паметни дати и празници като дребна шарка. Между смъдящите подутини се разполагат малки парчета здрава кожа, която не знае какво да прави със себе си.