Кецове на един сезон

18879963_1184818181640559_5696183125340690018_o

Не е ли поезия — кецове на един сезон. Mръснички такива, ама не неприятно, просто колкото да кажат, че са ходили и не са се щадили. И както им се дивя, си викам, аааа, трябва тази композиция да я съобщя  и прекарвам поне 10 мин. с телефон в кородора, докато животът се изтича тържествено през тънкото на пясъчния часовник, добър ден!

Когато съм обречена в жълто, хората реагират много приятелски и добронамерено. И друг път съм го забелязвала. Ето, преди малко щях почти да прегазя с колелото един възрастен господин, който изскочи отривисто иззад ъгъла. Набих спирачки и се извиних. А той отвръща: ама, моля, няма за какво. И после добавя ядно за себе си: „Нали имам очи на главата си да гледам!“. При това вината си е само моя – аз бях на тротоара и то криволичейки през петъчния пазар за по-пряко. Готовността да поеме дребната грешка върху себе си е удивителна. Убедена съм, че това е силата на жълтото!

Пък и всички ми се усмихват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s