Там у дома съм между ден и сън,
където ехват вечерни камбани,
с момичета на кладенци подпрени,
смутени от отекващия звън.

Една липа ми е най-мила вън;
летата, в нея чакали, прииждат,
сред хилядите клони се раздвижват
и пак се будят между ден и сън.

1897
Райнер Мария Рилке
превод личен ПХ