Там у дома съм между ден и сън,
където спят децата след игри горещи,
където вечер старите се срещат,
пещта гори в салона осветен.
Там у дома съм между ден и сън,
където ехват вечерни камбани,
с момичета на кладенци подпрени,
смутени от отекващия звън.
Една липа ми е най-мила вън;
летата, в нея чакали, прииждат,
сред хилядите клони се раздвижват
и пак се будят между ден и сън.
1897
Райнер Мария Рилке
превод личен ПХ
Petja Heinrich 