Поезия в неделя: Там у дома съм между ден и сън

 

Там у дома съм между ден и сън,
където спят децата след игри горещи,
където вечер старите се срещат,
пещта гори в салона осветен.

Там у дома съм между ден и сън,
където ехват вечерни камбани,
с момичета на кладенци подпрени,
смутени от отекващия звън.

Една липа ми е най-мила вън;
летата, в нея чакали, прииждат,
сред хилядите клони се раздвижват
и пак се будят между ден и сън.

1897
Райнер Мария Рилке
превод личен ПХ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s