На върха се извисява
замък в нощния покой;
в долината саби блясват,
звънкат тънко в див двубой.

Двама братя са се вплели,
разярени от вражда.
Ти кажи, защо са взели
те да съдят с меч в ръка?

Хвърли им графиня Лаура
с поглед жарката искра,
лумна от любов пожара
по царкинята мома.

Но на кой ли брат тогава
тя сърцето да дари?
С размисли не се решава –
нека сабята реши.

Дуелират се напето,
сабя в сабята кънти.
Чуйте, диви остриета,
сляп зъл мракът ви грози.

Жални, жални в кърви братя!
Жални в кърви долини!
Падат двамата в полята,
един друг пронизали.

Вековете преминават,
в гроба род след род лежа;
от скалата наблюдава
злостен замъкът с тъга.

Ала нощем под чукарите
броди призрак чудноват;
щом дванайсти час удари,
двама братя меч въртят.

Хайнрих Хайне
романс из „Книга на песните“
Превод от немски: ПХ