9 | Книга за Коледа: „Лавър“ на Евгений Водолазкин

Коледният календар на Петя Х.

Да, Евгений Водолазкин е руският съвременен Умберто Еко, а романът, с който си заслужи това прозвище, е „Лавър“; чете се със същото изтръпване както преди време „Името на розата“.

Какво да очакваме: плътен, стабилен роман; бих го нарекла успокоено постмодерен (или късно постмодерен) – сдържано ироничен, сдържано фрагментиран… Четем житието на средновековен човек в четири части: по пътя от будното детство, през греха на младостта, одисеята по море и старостта в манастир. Тези четири части (които се държат като библейски) се осланят и на колелото на живота с четирите жизнени цикъла.

За свое оправдание, налага се да обърна внимание, че тук пиша кратка препоръка за коледния календар – за този роман иначе би трябвало да се пише просторно; в него едва ли има и едно изречение, от което да не могат да се развият конците на препратки към литературна класика, културна история, религия, философия, дори физика (с въпроса: съществува ли времето). Темите: за времето (съществува ли, няма ли го, извън човека ли се намира, заради човека ли е); за морала; за любовта (отвъд живота и смъртта); за вярата (изпитанията, стремежа към нея, спасението чрез вяра); за чудесата; за науката (и раждането ѝ от заблудите и фантастичните истории); за структурата на мисълта; за географията; за Омир; за древността; за името (свързано с човека и предопределящо неговите дела); за пътя; за огъня (и стихиите); за граматиката (и как се учат езици с интуитивен усет за граматика); за езиците и отнетата им комуникативна функция (сцената как двама разговарят на различни езици, един през друг, без общ език, но в комуникация извън езика, на едно надезиково ниво); за историята (има ли тя цел?); за приятелството (което запълва пустотата и е извън срещите); за отказа (когато цялото ти тяло крещи да); за смирението; за плътта и болката; за лекарството (което е само медиум); за края на света (който винаги е грешно изчислен)…

Една толкова коледна книга! Която е едновременно увлекателна и нагазва във въпросите на вярата внимателно и с опит. 

Един добър превод на български, разбираем и красив. Превод от руски: Антония Пенчева. Който обаче има възможност на прочете романа на руски, английски или на немски, нека предпочете тези други преводи, защото там и езиковите пластове в романа са запазени. Приятно оформление, смущаващо висока цена от 20 лв. и доста по-смущаващо решение целият том да се отпечата в безсерифен шрифт (защо?). Имайте този роман, дари да не го четете – ще се намери все някога човек в семейството ви, който някой ден ще посегне към него и времето няма да е намалило значимостта на книгата.

Още сега можем да сме сигурни, че „Лавър“ е един от значимите романи на 21 век. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.