шегата в дрешката на сериозността
баласт за стабилност
обезкървено до бяло
от внезапната проява на непоискана истина
мълчана под сто слоя
сърцето тупти здравия си ритъм
няколко празни тона
и после се пълни по инстинкт с живот
както падат иглички, растат скрежни клонки
по стъклото на езика
или както пада ръка
в средата на ненавременен жест
и се оказва заета в прелистване на страници
усмивката е тъга, която се разхожда с главата надолу

Петя Х.