Поезия
шегата в дрешката на сериозността
баласт за стабилност
обезкървено до бяло
от внезапната проява на непоискана истина
мълчана под сто слоя
сърцето тупти здравия си ритъм
няколко празни тона
и после се пълни по инстинкт с живот
както падат иглички, растат скрежни клонки
по стъклото на езика
или както пада ръка
в средата на ненавременен жест
и се оказва заета в прелистване на страници
усмивката е тъга, която се разхожда с главата надолу

Петя Х. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.