Исках да му напиша:
звучи цинично, но
сега ще ти остане
вечен спомен 
как Майрьокер умря
докато ти беше във Виена

почти полунощ e
и може би не е време
да изпращам съобщения
за мен лично нямат значение
часът, смъртта и промените
в атмосферата – единствено поезията движи стрелките 
и е винаги добро решение
да ѝ се доверяваш денонощно

щеше ми се да я бях познавала
ти не успя да я срещнеш случайно
мисията изпълнена в невъзможността си

 
на 96
последният счупен език на 20 век
ich denke in langsamen Blitze
в нейна памет бурята днес 
бавно глухо желе

и занесе ли ѝ цвете на Zentagasse 16?

Петя Х.
© из „Летни хитове“
04.06.21