По повод празника*
отвсякъде призивът:
да запазим детето у себе си
Но защо?
За какво детето?
И за какво съм му на детето аз?
Най-близката несполучлива метафора
която няма да употребя
е онази за гъсеницата
и нейната пеперуда
Да седи това дете в някоя мрачна гънка
на собственото си късно тяло
с превита глава
под капчука от лимфа
на люлка от жили
босо в калната жлъчка
пределът да му е сърцето
а под земята му – утроба
като протегне ръце
да опира в килията на аза си
1 юни
никое дете не го заслужава!
никое дете, не
не заслужава възрастната му форма
да се позовава на пастелните му рамене
пусни най-после това проклето
уловено дете
да си върви
бягай, дете
*1 юни – ден на детето като като кич и его
Петя Х.
© „Летни хитове“
04.06.21