лято завинаги! 
като заклинание
в което неизбежно вярваме
бяхме деца
и се учехме на милост към мравките и боровите иглички
лежахахе под дървото 
сенките рисуваха по телата ни живи динозаври
гледани отгоре, представлявахме 
две неподвижни часовникови стрелки
аз – часа
ти – минутите
защото 
естествено 
бяхме спрели и времето
с онази лекота, с която
малките владеят големите чудеса:
лято завинаги! 

Петя Х. 
из „Лети хитове“ 
26.07.21