лято завинаги!
като заклинание
в което неизбежно вярваме
бяхме деца
и се учехме на милост към мравките и боровите иглички
лежахахе под дървото
сенките рисуваха по телата ни живи динозаври
гледани отгоре, представлявахме
две неподвижни часовникови стрелки
аз – часа
ти – минутите
защото
естествено
бяхме спрели и времето
с онази лекота, с която
малките владеят големите чудеса:
лято завинаги!
Петя Х.
из „Лети хитове“
26.07.21
