Първо единият изчаква другия
или обратното 
или двамата чакат
или тръгват внезапно като по сигнал
и спират след две крачки
пак по сигнал

мостът е нисък, потокът плитък

или единият спира и се смалява в себе си
другият расте, приближава
сянката му е гигантска черна птица
и се снишава със зинала човка

мостът е хлъзгав, парапетът рехав

или са деца
нито имат посока, нито намерение
загубили вярата, която още не притежават
и от средата на нещата хвърлят
в смешните бързеи най-голямото си богатство:
една жълта монета, зъб, стъкълце

и мостът обещава, а реката веднага забравя 

Петя Х. 
1.12.21
из „Зимни приказки“