В градината растат стъкла
по клоните с прозрачни вени
се люшкат колби напращели
троши ги вятър каменист
плод остър пръсва се в игли
пътеките посипани по дължина
с кристали и обратното на тишината
с обратното на пух
с върха на нервен слух
и който тръгне да върви
езикът му ще закърви
защото няма безобиден плод
бурканът е първичният компот
и знайно е, че всяко примерно дете
бонбон пред круша ще предпочете
Петя Х.
из „Зимни приказки“
3.12.21