Даваме имена на дните
сякаш сме им родители 

но що за родител е поетът —
нито създава, нито носи отговорност 

отрича се от езика
страни от поезията 

сам… 

сама с всичко онова
което никога няма да затрупа с думи

за заблуда даваме имена
играем си на богове

в опитната градина на битието 
напълно безсрамни

под кървавите портокали
рубин ще се казваш ти

Петя Х.
17.12.21
из „Зимни приказки“