Даваме имена на дните
сякаш сме им родители
но що за родител е поетът —
нито създава, нито носи отговорност
отрича се от езика
страни от поезията
сам…
сама с всичко онова
което никога няма да затрупа с думи
за заблуда даваме имена
играем си на богове
в опитната градина на битието
напълно безсрамни
под кървавите портокали
рубин ще се казваш ти
Петя Х.
17.12.21
из „Зимни приказки“
Petja Heinrich 