Като гръм от ясно небе
защо точно на него
защо точно сега
защо точно на мен
защо не след две години
нищо нямало вече смисъл

всичко се срутило, битови подробности
картините още не са окачени на стените
какво ще кажат съседите

слушам траурния плач и противореча
всяко време е време и за смърт
всяка причина е причина и за смърт
всяка картина може да се окачи
смисълът не произлиза нито с тялото, нито с неговия разпад
животът, да, жестоко е, се интересува единствено от живеене
глад, умора, болка, поезия

други ще кажат друго
други умеят по-добре разчепкването на чувства

мрежите против насекоми раздробяват гледката на подредени зърна свят
колко величествено, колко красиво е

състрадатателно, с достойнство
логически издържано, етично

Петя Х.
16.03.
“XXII“