Charité

22

Психоложката ме повежда по дългия коридор
и когато спираме пред вратата със странна дръжка,
напомняща на лост в корабна каюта,
тя пита:

влизали ли сте друг път в интензивно отделение
на прага на ада
в небето без самолет
под земята през Стикс
под гардероба на тясно

лицето ми в маска, очите ми кръгли

и тя допълва:
вътре е тихо и светло
застанете първо далеч от леглото
и погледайте тялото като тяло, което спи
доближете се, когато поискате

и тялото беше розово
чисто
и спеше със сън извън съня
не ми беше нужна дори смелост, а си носех в излишък
гърдите се повдигха под пепитената пижама
сякаш се изпълваха с боров щастлив въздух
тръби, екрани, шнурове, торби с течности

красиво и доволно тяло
в несъвместимо с живота съгласие

и изглеждаше тялото вечно
беше топло и меко, ново в края си,
и когато му казах „Щастлив ти път, Ханс“,
тялото преглътна

Петя Х.
15.03
„ХХII“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.