РОЗА

22

Розата на вечерното заспиване
е синият аромат на чисти студени завивки
борове, смола, суров дезифекциращ лъх
нощната сплетена на хлабава плитка коса
двете възглавници под прав ъгъл
по-ниската за бебешка прегръдка

и ти ли цениш съня като музика и сирене
с мухъл, като дракон

бързо трънче в малкия ляв пръст
безкрайните коридори на съня и мечтата да вървиш, да вървиш
благост твоя, сам в своя център
господар на битието си, бивол в окото си, око в око

дългото кино, изкачването на конусовиден хълм към храм
с плъзгащи се врати, където
в залата мъдрецът те очаква
както всяка вечер от векове
навън расте бамбукът на нощта
и чер молец се снася в хиляди яйца
без да разменяте поглед
с мъдреца потегляте от стая в стая
разговаряйки за същности:
за череша, за кристал,
за безпределния ти свят в ума

докъде проникнах в пустотата

аз мога ли, го питаш
и мъдрецът
винаги през смях отвръща
и това го можеш
и това, розо

Петя Х.
30.03.
“XXII“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.