Докато наблюдавам цветчетата от прецъфтелите череши
полепнали по стъклата, изранени петънца, още влажни с живот
най-после само безполезни, смущение
на целостта и формата, кръгла шега
под езика на времето и книга

си повтарям като заклинание:
красива гледка, но аз не съм поет
аз съм ръка, която плъзга витрина

какво значение има

поредната пролет
върху подвижни повърхности
които удължават точките в криви

Петя Х.