РОЗА ПО РИЛКЕ

22

лекотата, с която взаимно се раняваме
е роза
извън всичко

радостта, която взаимно ни ранява
е роза
ничия, по-скоро моя

росен въздухът над града
в черупките – тихи езера
ние, залутани в свободата

Петя Х.
14.04
“XXII“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.