лекотата, с която взаимно се раняваме
е роза
извън всичко
радостта, която взаимно ни ранява
е роза
ничия, по-скоро моя
росен въздухът над града
в черупките – тихи езера
ние, залутани в свободата
Петя Х.
14.04
“XXII“
лекотата, с която взаимно се раняваме
е роза
извън всичко
радостта, която взаимно ни ранява
е роза
ничия, по-скоро моя
росен въздухът над града
в черупките – тихи езера
ние, залутани в свободата
Петя Х.
14.04
“XXII“
Petja Heinrich 