лекотата, с която взаимно се раняваме
е роза
извън всичко

радостта, която взаимно ни ранява
е роза
ничия, по-скоро моя

росен въздухът над града
в черупките – тихи езера
ние, залутани в свободата

Петя Х.
14.04
“XXII“