Лишено от идеи, лятото все пак има място
в личната ни история на осъзнатата глупост
знаем го още отсега

пръст и хаотични сигнали, в дрехи, понякога и голи
успехите при проникването в промисъла – разклатена конструкция
да кацне пчела и ще я преобърне

после купчината сухи дъски пламва
при първи светкавичен удар в топла буря
пожарът дали ни радва?

изобщо медът

тази слънчева щедрост на природата
не го заслужаваме, но приемаме на лъжичка
езиковата ягода не се противи
култивираме пчели и им се молим като на богове
за спасението на цивилизацията, едро казано
а всъщност – егоистично – само заради сладостта

да живее възпроизводството на цветята
от които зависим, поради пчелата

заченати от захар и солена вода
винаги в очакване на малкото
потребно ни за вярваната цялост
блъскани напред в тунела
към целта
към тичинката, в сгъвката на коляното

иначе казано, да, вярно е
имаш красиви стави от светлина
но и ти няма да бъдеш мой приятел

Петя Х.
9.05
“XXII“