Дървета в отсрещната горичка: един-два клена, няколко дъба, габър, няколко лешникови. И най-много ясени. Ясени! Fraxinus. Световното дърво, според Еда (нордическата митология), наречено Yggdrasill. Игдрасил е огромен ясен, който свързва трите свята – горе в короната боговете, средата – светът на хората, а корените са в подземния свят на смъртта. В горичката пред дома ми най-късно се раззеленяват ясените. Чакат всичко да е готово, сякаш най-дълго могат да носят на зимата, не бързат с фотосинтезата. Изобщо не напират да се отличават с нетърпение. Най-високи са. Разлистват се нервно, остро, сдържано, с напрежение. Гривяци кълват пъпките им. Листата на ясена образуват малки снопове, като метлички, или като разперени пръсти на ръка. И понякога изглежда така, сякаш някоя ръка метличина маха отсреща, а уж няма вятър ето такава. Най-близкото дърво, което е прескочило от гората и расте в градината, е ясен. Изглежда така, сякаш гората е тръгнала с много бавен ход, по метър на 20 години, да навлиза в света ни. Ясенът в градината не прилича на градинско дърво. Стои като някой, който чете вестник, обаче обърнат с главата надолу.

Петя Х.
8.05.2020