Една къща
разградена, външна
побира сезоните, но
другите –
отрязъка от поемите, блясъка на катарамите
за разкопчаване
сърцето на совата, с очи назад
кръвта на лавандулата, зад ушите

колко сме смешни, имаме си къща
от съшити езици и даже грее слънце
от тавана, който е ямичка
върху пода, който е мравуняк

подай ми и двете си ръце в миналия сезон, в следващия
ги оттегли
както вятърът се връща в нищото
с опитали пръсти

а аз ще извърша същото
тактилно затишие

Петя Х.

22.10.22