Затишие

22

Една къща
разградена, външна
побира сезоните, но
другите –
отрязъка от поемите, блясъка на катарамите
за разкопчаване
сърцето на совата, с очи назад
кръвта на лавандулата, зад ушите

колко сме смешни, имаме си къща
от съшити езици и даже грее слънце
от тавана, който е ямичка
върху пода, който е мравуняк

подай ми и двете си ръце в миналия сезон, в следващия
ги оттегли
както вятърът се връща в нищото
с опитали пръсти

а аз ще извърша същото
тактилно затишие

Петя Х.

22.10.22

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.