В тялото живее лято
а в лятото – камениста
провансалска градина
нощем над нея Персеидите
денем оси в дивото ѝ грозде
големите черни червеи
недостигнали водоема
мрат сухи на припек, искам

но желанието, както жаждата
е празнина, сняг върху
слънчевия чадър, съборени
плътни думи, с кухините нагоре
и тялото, натежало с южни вълци
се изправя, защото
лятото не търпи
то настоява

от горещината, която
ни държеше нощем будни
да направим нещо трайно
например да се опарим

Петя Х.
4.01.23