Заешка дистопия

Рейнски песни

Веднъж се озовах в чужд сън
наоколо всички носеха в ръцете си
по един бял заек
зайците се отваряха по коремите
с бляскави ципове, бяха живи чанти
всеки съдържаше инструкция на живота
за онзи, който го носи

но аз не притежавах заек
затова хукнах да живея по принцип
и тичайки през смях, стигнах
края на съня, където се пада

тогава някой тикна в ръцете ми бял заек
и ме прати в центъра
пиех ежедневно вода, хранех се с месо, лук и жито
постепенно подяждах съня
превръщах го на малки хапки в свой и истинен
изхвърлях остатъците му през червото
напълно материално и смислено
слънцето изгряваше из залязваше
защото дори в сънищата важат природните закони, ако поискаме
ципът заяждаше, така че никога не прочетох инструкцията, живеех си
по интуиция
нито почитах родина, нито някому се кланях, нито берях вишни

сънят не беше лош – имаше каквото е
жизнено необходимо, дори кислород
зайците изяждаха цветовете до бяло
вярно, лишени бяхме от приятелство и любов
но и така се живее, и така се живее
даже понякога и щастливо

Петя Х.
8.01.23

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.