на Нели Станева

Лято е на морето
и нося найлонова риба с мед
окото ѝ е подвижен
мехур въздух, слиза в опашката

зариваме се в пясъка
имаме тънки плитки
с електрикови ластици

банските в цвят бордо
с геометрични едри фигури
обиците пластмасови капки

вечер от небето падат
сребристи космонавти

плажната дискотека върти хитове
от пакетирана нежна вечност
вятър върти ядрени рози на клечка

и пясъкът лепне, лепнат
кристали и люспици
мед по ръцете, светим
защото разкъсахме рибата

Петя Х.
21.01.23
„Рейнски песни“