Вероятно
тези спускащи се отвисоко лампи
са обещание за непостоянство

светлината горе не огрява долу
и е
разхищение на нещо, което не ни принадлежи, но радва

тук, долу, е все така тъмно и
в опитите да нахвърляме план или
карта за движение
поставяме пътищата на мястото на горите
потапяме градове във водни басейни
окачаме велосипеди в клоните на невинни дървета
понякога по грешка пръстите
достигат другите отсреща
като костици във въртящите се спици

камъните, които садим
се пропукват и изтласкват стебло с цвете

само поради надеждата, от която сме яли мак
към светлината, която не достига

Петя Х.
21.02.23
„Х“