Откакто вече не сънувам
се наричам рекa
минава, значи съществувам

пясък и посока
гъвкава езиковост: злато привечер
сутринта стомана

корморан се гмурва тук
изскача с плячката си някъде нататък
и ни няма

трупове и пяна
столове, прозорци, дънери
с удавениците буболечки под кората
сламките, опашките, перата
веднъж дори подводница
веднъж и заблуден тюлен
шлеповете с пирамиди от чакъл и железа
скутерите, увеселителните саркофази
патиците и лъжата
фериботът, който отразява
зен будизма и мечтата
деца клечат и ровят с пръчки в раната
между сухи обли камъни до нерва на водата
умират чайките до тях, до нас, на кея
от вируси, вълнения, в гуано
сред цъфнали въжета и ракита

това е песен за простора
лице на крясък с гръб възхита
песен за кълба от синьото, което
не достига

за спринт на облаци
въздушни маси с тежест, за доверие
за грохота на капките върху повърхността, за нас като възможност
за невъзможността на бреговете
ако говоря, както съм река, ще преобърна даже и…

минава кораб, моята вода
дели и се вълнува, минава кораб
значи съществувам

Петя Х.
21.03.23
„Х“

Атлантическият дъжд хвърли
в пръстта късове небесносиньо
красив си, сянка на нещо, нещо
в движение

но аз съм дори по-красива
както крача бързо по калния път сега
и пея, и пея
клати се върху
влажната възглавничка на лявото ми ухо
най-дългата синджирена обица с непослушната перла

атлантическият дъжд е солен
с него нахлува ароматът на планктон и миди
фантомните ни кораби, паднали от небето
се превръщат в конкретни трактори
заорават пролетната земя
предалагам аз да съм морският капитан, нали
не търпя възражения
относно смеха

и както винаги –
светим

Петя Х.
19.03.23

Винаги някой получава повече
винаги някой не получава нищо

да си пожелаем
ревност, обида и мълчание
за да не ни се даде

от позицията на това, което ни гризе
сме питателни, значи живот, значи
добре

кръгло, наедряваща ябълка
не

между повече и нищо
се движим в средата, културно
където от потребното има и то ни сломява
и от непотребното има, за да е оправдано
усилението да чистим и изхвърляме
листа и сини мъниста нагоре, нагоре

историята ни оставя
същите следи на усмивката
която нищо не значи, но е
най-красивият възможен
отрицателен отговор

Петя Х.
18.03.23
„X“

Всеки трябва да изкачи Фуджи
но само веднъж
проблемът е че не знаем дали
вече се е случило или предстои

време. да се събудят нещата с жило
би било справедливо
да е лесно и красиво
като ненужен копринен шал
шумоленето на обич в сгъвките
когато се движим

от позицията на случайността
глупав топъл вятър е окачил
сребристо фолио върху дърво без листа

в търсене на причина, заспиваме
в бързия влак, подминаваме
Фуджи, в различни сънища

единствената пчела
с ужилването умира
само в един сън

Петя Х.
16.02.23
„Х“

Който се колебае в обичта и подобните
растежи на зеленина в сърцето си
една сутрин, когато стане от леглото си
ще установи, че се е превърнал
в бензинoва сенокосачка

с двутактов двигател
тикaна от външна ръка, хайде

пъплѝ сега в трудната си градина, любими
сред високи треви със сплетени вратове
къртиците свеждат глави, мравка под листо трепери
бръмчи, реви, режи

понякога в ножовете ще се заплете
жилав корен, друг път
ще удариш на камък

наливай черно масло в машината
наливай и сечи

а беше толкова лесно – само
да си признаеш възможността за…
непотребна е обичта и дори пречи
щеше да си останеш човек
или същото – буболечка
в градина без пътеки

Петя Х.
13.03.23

Нощта отвърза студа си
по алеята хукнаха изоставилите домовете си кучета
пикаха димящо около дърветата, душиха
пикнята на ближния
разнесоха нататък вестта, че

домовете затварят вратите си
изтласвайки въздуха отвътре навън –
изолационна прегръдка в обич
изстискана от камък и мазилка

обич с малка буква е проекцията на Обич с главна буква
вид хляб, който никога не засища като Хляба
но е практичен и спасява

в черупчиците с тиха нощна светлина
сънят се съсирва в кошмар и мечта
спи пчелата в килийката със събрани крилца
спи състезателката по сумо в пижама на хризантеми
спи всяко дете, което утре ще се провали
на най-важния изпит в живота си
именно на онзи, който не прилича на проверка
и е лесен като правилното миене на зъбите
спи ларва под кората и кълвачът вече я пресмята

Животът стои – бляскав нож – между
миналото, което са полетата с угаснали звезди
и бъдещето, което е пръстта долу
изправен стои, наточен
минава последното куче и лочи

Петя Х.
9.03.23
„Х“

Изблиците на напорист оптимизъм
с които ми расте коса
приличат на революция

каузите си заслужават уважението
тоест – споделяне със съпричастност
и ще бъдеш обичан

героите покълват от семка
и с времето главите им
ще се превърнат в слънчогледови пити
в набедените за плодородни земи
ще расте жито и маргарити
заради победата

толкова много добри хора на едно място слънцето — голямата услужлива
лампа в космоса
ни топли, даже и тираните
въпреки че това е несправедливо
и костите ни му връщат светлината
малко по-нататък, но изцяло
с отдаденост и без съпротива
но тук на земята днес и сега
при наличието на ток и сигнал
се налага да обичаме ближния

толкова гражданска доблест
лъвски скок със синьо сърце над разлом с ръждиви карфици
ангажираност до припадък, важното е обаче да има снимки и филм с телефона
и някой да диша

колкото повече очистителни сълзи
толкова по-високо качество на емоцията и
трансформирането ѝ в национален накит
жените ги пребиват мъжете им вече
с откъртена плоча от паметника на съветската армия
на която пише: от признателния българския народ
косата ми расте
руската армия – на кюфте!

метафизично
един кълвач в Калифорния
успял да събере
300 килограма жълъди
които складирал в лятна къща
изоставена през сезоните
пълнил я през дупка в стената

Петя Х.
26.02.23
“X“

Капки по метални тръби
капки под листо
кибичещи отегчени капки
нанизани на синджир
свободни капки върху болтове, сякаш яростни
неслучили капки, само издутини с вадички
следи на минали капки по стъкла
далечни капки в гората, в града
за които сме сигурни че ги има, извън зримото

трябва да ги има

и те някъде висят и се осъществяват съхнейки
клатят делово прозрачните си кореми
в които се отразява гората, градът
обратно

влагата храни мъх, очертава
тротоарни плочи, върви нататък в мотиви
надига се от очите, отлепя се в мехури
както стара боя от врата
откачена, извадена от рамката
подпряна встрани

и нещо дребно да пропълзи
относно изкуството:

– Какво правиш, мравчице?
– Кондензирам преживяно, щурчо.

Петя Х.
23.02.23
„Х“

Вероятно
тези спускащи се отвисоко лампи
са обещание за непостоянство

светлината горе не огрява долу
и е
разхищение на нещо, което не ни принадлежи, но радва

тук, долу, е все така тъмно и
в опитите да нахвърляме план или
карта за движение
поставяме пътищата на мястото на горите
потапяме градове във водни басейни
окачаме велосипеди в клоните на невинни дървета
понякога по грешка пръстите
достигат другите отсреща
като костици във въртящите се спици

камъните, които садим
се пропукват и изтласкват стебло с цвете

само поради надеждата, от която сме яли мак
към светлината, която не достига

Петя Х.
21.02.23
„Х“