„Омразата към поезията“ е една от тези книги, които могат да се четат като учебник. И от поети, и от онези, които не обичат поезията, и от онези, които не я разбират. Общото за всички ни е – ние всички непрестанно отхвърляме поезията. Това е сгъстено и малко даже сложно четиво, аз исках да крещя от радост, че съм попаднала на съмишленик. Та нали манифестната ми книга се казва „Разправа с поезията“, с това тръгнах да ставам поет, съвсем интуитивно, без напълно да съзнавам какво правя тогава. Идеята е следната – има Поезия и тя е над човешкото, идеята, божественото. Стихотворенията не са поезия. Те са опити за приближаване и какво ли още не. Стихотворението не е поезия. Непрестанно го повтарям и аз. Оттам трябва да се тръгне. Има човешки повече или по-малко сполучливи опити за отразяване на поезията. Отчаяни опити, защото поетът винаги е обречен на провал, няма как човешкото да изрази Поезията. Докато пише, поетът се проваля. И тук идва платоновият аргумент (във Федон) за несъвършеното: за да разбереш, че нещо е несъвършено, трябва да познаваш идеала за съвършеното. За да знаеш дали една ябълка е чудесна, трябва да знаеш какво представлява идеалната ябълка.

В книгата има следно обяснение например – всички се отричаме от поезията. Повечето хора успяват да я загърбят още в началото (защото, вече знаем – Поезията е непостижима за всички ни), поетите обаче се отричат от поезията, минавайки през нея. Тоест пътят на поета е сложният, болезненият. И той изобщо не е въпрос на избор. С всяко свое стихотворение поетите се отричат веднъж завинаги от поезията. Това съм го преживявала с плът и кости толкова пъти – точно това отрицанние на поезията. И да, да, да…. точно така е. И някак изпитвам успокоение, че не съм сгрешила, това е Пътят, няма друг.

И в книгата има и обяснението защо поетите физически изстрадват необходимостта да бъдат публикувани. Това е именно пътят към отхвърлянето на поезията. Ти не можеш да спиш спокойно, не можеш изобщо да си, преди да си осъществил отхвърлянето на поезия. И не става дума за творчески порив или его, става дума за оцеляване.

Освен философската част има и много задълбочени примери върху поезията на големите американски поети, обяснение за авангарда и как не можеш да очакваш от авангарден поет да не нарушава нормите – защото това точно му е работата – да руши. Искам да крещя от благодарност. Чувствам се разбрана. Искам всеки човек да прочете тази книга, за да разбере и себе си, и другите. И да разбере неудобството, което изпитват и двете страни, когато единият се обяви за поет, а другият му се чуди дали не е поет, понеже си няма друга работа.

Освен това има чудесен пример какво представлява едно наистина лошо стихотворение.