Който се колебае в обичта и подобните
растежи на зеленина в сърцето си
една сутрин, когато стане от леглото си
ще установи, че се е превърнал
в бензинoва сенокосачка

с двутактов двигател
тикaна от външна ръка, хайде

пъплѝ сега в трудната си градина, любими
сред високи треви със сплетени вратове
къртиците свеждат глави, мравка под листо трепери
бръмчи, реви, режи

понякога в ножовете ще се заплете
жилав корен, друг път
ще удариш на камък

наливай черно масло в машината
наливай и сечи

а беше толкова лесно – само
да си признаеш възможността за…
непотребна е обичта и дори пречи
щеше да си останеш човек
или същото – буболечка
в градина без пътеки

Петя Х.
13.03.23