Тази сутрин се събудих с смисълта какъв зловещ инструмент е гайдата. Гайдата е зомби. Та това е обезглавена трикрака овца, от чиито крака висят дудуци. А майсторът на гайди? Върви наперено през една пролетна ливада, гледа агънцетата и си мисли: паси, татковото, надувай коремче, стани еластично, от теб ще стане чудесна гайда. Ами гайдарят? Нарамил изкорубена овца. И я надува. Цял живот надува овцата и гледа някъде напред. И всеки път, като го поканят да посвири на чеверме и после го гостят за свирнята, си мисли, че яде тялото на гайдата си и му се гади, понеже е един чувствителен гайдар, с Фройд и Юнг и Вирджиния Улф. Не може да няма и вегански гайди, въздъхва гайдарят, оставяйки с деликатен финален звън ножа и вилицата в чинията.